Sunday, October 19, 2008

afglapi



балонът летеше с крила. да, балоните имат крила, за да могат да летят. но ние така и не можем да ги видим. а крилата на този балон бяха приели вихъра на последния есенен ден, изкачвайки се все по-нависоко. а балонът бе зелен...

Monday, October 06, 2008

1916




беше малък. безжизнен. никой никога не бе го поглеждал. чакал. седеше на земята, гледайки нагоре към същите тези хора, които го заобикаляха отново.. и отново. не се опитваше да ги спре. подсмърчаше, отново. болен. очите му червенееха от замръзване, контрастирайки на заскрежените клепачи, вежди, лице. ръката му все още драскаше нещо по белотата около него. не бе знак. не бе призив. не бе молба или... драскаше така, безспир, вече 10години. все се намираше кой да мине през дадена линия, та му се налагаше да я повтори, докато не се получи точно това, което е било. пръстите мръзнеха. докато рисуваше с един, другите се притискаха един в друг, търсейки утеха. не помнеше топлина. не бе прегръщан. виждаше групи хора, малки групи от по двама. ходеха бавно. крачейки в синхрон. усмихваха се. бузите им червенееха в спокойствие, засипани с усмивки и блясък. той чернееше. чернееше насред белотата, която се бе превърнала в негов дом. насред тази рисунка, която се опитваше да завърши въпреки болката, която изпитваше. беше се свил на кълбо, с безжизнена лява ръка. загубена отдавна, но все още застинала в силата си около краката, които така и не можеше да изправи. но продължаваше да дълбае в неспирния студ. протягаше ръка напред. белота се изсипа от ръката му. свобода, нечувствана от векове. пръстът се откъсна напред, достигайки до полузавършена линия. и спря. прибра ръката си, пристисната върху другата и остана седнал. върху същата тази черна точка, която представляваше. усмихваше му се. тя. тя, която бе другата черна точица в тази белота. някъде там, драскаща подобна рисунка, не-завърнена не отдавна. усмихваше му се, цялата почервенявайки. с белота по лицето си. усмивка, сгряваща нозете. и сърце, което туптеше по-силно от всеки звук, който бе гърмял в ушите им през всичките тези години. гледаха се така, както се бяха гледали преди много време. когато за пръв път се съзряха измежду преминаващите тълпи. с две докоснати рисунки, съединявайки се в една.