Fragile Memories - part I

(това ми е първия разказ от солидно количество време. пускам го без редакция и.т.н... така че , моля, по-леко с критиката..целта на всичко това е последователна поредица, не знам от колко части, всеки ден. ако съм успял, ехххх, блазе ми ... :Ь също има и по-важна причина. ама не я знаем много хора)

Гледката не бе позната. Малките, гонещи се, снежинки падаха една след друга по външния прозорец, оставайки следите си за миг и забегващи в небитието ака бързо, че тя не можеше вече д ги следи. Беше се спряла в единия край на прозореца, облегната на стената и клекнала в мекотата на възглавницата си. Плавната сутришна светлина, минаваща покрай стената, сега бе разсеяна от купчината облаци, превръщащи целия ден в мъгляво поле. Габчу си играеше в краката й, облизвайки голите й нозе, мъчейки се вече по всевъзможни начини да й привлече вниманието. Ала тя продължаваше с широка усмивка да следи падащите една по една снежинки.
Вихрушката отвън се засилваше, карайки снегът да образува странни форми, в полета си надолу.Старец с дълга, пре-дълга тояга премина, спирайки се за миг, поглеждайки изпод вежди иззад рамо към нея и изчезна. Няколко птици прелетяха от горния клон на едното дърво в края на близката горичка до най-долното на съседното, скривайки се в натрупалите се преспи. Огромен бял жребец, ритайки с предните си крака във въздуха и размахвайки гривата си, подскачаща от едната страна към другата. Завъртя се и ритна в галоп към горичката, пронизвайки се измежду дърветата.
Габчу скочи от леглото и силно ревна към вратата. Тя не знаеше какво прави малкото й кученце. А то продължаваше да драска по дъските, дерейки гласа си. слезе от кревата, взе си палтото, навличайки го мигновенно, и разтвори вратата. Снегът проникна навътре като корабокруширали моряци на остров, окупирайки цялата стая.
Следите оставаха за част от секундата и други снежинки заемаха местата на старите. Вървеше все така боса напред към горичката, където Габчу още щом отвори вратата избяга. викаше макар и тихо, оглеждайки се към всички страни, където можеше да се крие малкото животинче.
Вихрушката спря и започна почти веднага, услилвайки моща си. Тя падна с отворени очи нагоре. снегът се вихреше още по-бързо и сложно, заплиайки странни танци, закривайки клоните, дърветата, небето стана сивкаво, прескачащо от дърво на дърво..затвори очи.