Ти. Минаваш покрай мен, загледана в срама си или може би съжаление..?
Аз. Стъпвам, забравил болка, милост и мечти, с поставена маска на хиляди години стара.
Ти. Не говориш, казвайки си, че всичко е било игра и лесно ще се забрави.
Аз. Умъртвявам себе си, този, търсещ истината насред сънищата.
Ти. Поставяш косите си пред погледа на света, криеейки се от "виновния"..
Аз. Бягам, несмеейки да кажа нищо, уважаващ твоето решение...кога...защо?
Замина.
Заминах.
Не каза сбогом дори...
Опитах се да сътворя мир.
Пропиляваш дни или цял един живот.
Наивен съм отново към съдбите на останалите простосмъртни.
Съществуваш!
Умирам...
Отваряш очи...
Затварям кръгозора си в една простичка точка, погълната от мрак.
Спомняш си.
Забравям, но как!?
Плачеш.
Смея се.. над себе си!
Маска.
Маска.
Не искаш да я махнеш...
Не мога да я махна!
