last 3min

this is for you, my love...

I kiss the night and the raindrops fall

Докато четете, пуснете си една от двете(за предпочитане една след друга и двете):

Плача ли.. пръстите ми преминават през падащите капки, сипещи се над мен все по-големи и тежки, удрящи с цялата си безразличност. А плача ли? Не разбирам. Не мигам. Но боли. Чувствам болката да изпива гърдите ми, притискайки дробовете в ребрата ми. Но плача ли?! И стискам теб. Безжизнена. Напълно унемяла в сенките на залязващата луна. Стискам теб по-силно и по-силно, разперил широко криле, искайки, молейки се да те предпазя от заливащата ни буря. И плача.. Единствено сълзите ми се свличат по обезумялото лице, за да се откъснат и застинат върху устните ти. Всичко изченза. Мракът пое дажбата си, завличайки ме до ръба. Не помръдвам. Не смея. Не мога да те оставя. Напира, стенейки злокобната си песен, разкъсващ плътта ми с отровните со нокти. Усет за идващ край. Миг на надежда. Не отвръщам поглед. Нима нищо не е истинско. Впивам устни в твоите. Впивам остатъка от силите си в теб, крещейки, проклинайки богове и демони, задето отнеха единствената истина в илюзорния ми кошмар. И плача.. за последно.
Вик! Ярост! Гняв! Омраза! Мъст ! И всичко събирам в последна капка любов, излята през разтреперващите ми се устни. Крилете се късат под напора на дъжда. Боли. Сила.. боли! Викът ми секва за част от мига, пръскайки плътта ми на невидими парченца. Спомен за погубено лице, пръскащо се в последен опит за молитва..
И ти поглеждаш..към първия лъч светлина на новото Слънце!

Брат ми ще е актьор...може би най-добрият Stand-up comedian in the Whole freakin' BG

[00:04:02] Bran!... says: daskalo imate li?
[00:04:20] Bumblebee says: ne
[00:04:24] Bran!... says: hah :D
[00:04:27] Bran!... says: nqma imate vakanciq :D
[00:04:32] Bran!... says: cqlo lqto na daskalo :D
[00:04:33] Bumblebee says: da mi qdat 4lena
[00:04:44] Bumblebee says: i az 6e sta4kuvam, ako mi zemat vakanciite
[00:04:47] Bran!... says: :D
[00:05:03] Bumblebee says: na men pensiqta da ne mi e 1000 lv
[00:05:08] Bumblebee says: i az zimam 20
[00:05:16] Bran!... says: emiiii
[00:05:20] Bran!... says: 6a sta4kuva6 q :D
[00:05:27] Bran!... says: az si po4vam normalno :D
[00:06:06] Bumblebee says: ko iskat na koleda, na nova godina i na velikden 6e u4a
[00:06:45] Bran!... says: emi 6tom mojete na ramazan bairan-a
[00:06:49] Bran!... says: i na velikden 6te mojete :P
[00:07:29] Bumblebee says: az iskam da se proto4i kym mesec, sledstvie na koeto 6te e anulirane na godinata
[00:07:37] Bran!... says: da da :D
[00:07:38] Bumblebee says: i otiam edna godina da ba4kam v italiq
[00:07:40] Bumblebee says: da si kupa kola
[00:07:42] Bran!... says: i 6te povtarq6 11 klas :D
[00:07:43] Bumblebee says: :D
[00:07:56] Bumblebee says: nqq go povtarqm
[00:08:01] Bumblebee says: az ne sym go po4nal
[00:08:06] Bran!... says: :D
[00:08:08] Bumblebee says: prosto 6e zavyr6a edna godina po-kysno
[00:09:10] Bumblebee says: men mi ne pre4i, da po4ivam godina
[00:09:17] Bran!... says: 6te te vidim posle :D
[00:09:23] Bumblebee says: kogi
[00:09:32] Bran!... says: kat si na 20 i zavyr6va6 :D
[00:09:36] Bumblebee says: e kvo
[00:09:43] Bumblebee says: sq sym na 17, ma ne mi li4i
[00:10:18] Bran!... says: emi bradata ne moje ti raste :D
[00:10:20] Bran!... says: i si tapa
[00:10:21] Bran!... says: ko iska6
[00:10:24] Bran!... says: vzemi porasti
[00:11:14] Bumblebee says: golqma sym tapa, 4 sm pod teb sym , ne mi se obqsnqvai
[00:11:31] Bran!... says: emiii rasti :D
[00:12:19] Bumblebee says: piq mlqko, ama skoro se zabravqm
[00:12:23] Bumblebee says: trqq po4na pak
[00:12:45] Bran!... says: 6te te pravim komediant :D
[00:13:00] Bumblebee says: 6o
[00:13:12] Bran!... says: 6toto za draam 6te reve6 li?
[00:13:28] Bumblebee says: moga da umiram, za drama
[00:13:53] Bran!... says: kak 6a mre6
[00:13:57] Bran!... says: s noj?
[00:14:07] Bumblebee says: syrcetup
[00:15:00] Bran!... says: tztztzz.... kato qponski aktior syrcetup a 6te rita6 s karakata pod masata
[00:15:23] Bumblebee says: pod masata pri dr usloviq 6e ripam :D
[00:15:32] Bran!... says: pri koi ma?
[00:15:54] Bumblebee says: napyni si ple6ivata glava
[00:15:56] Bumblebee says: :D
[00:16:22] Bran!... says: tztzztztzzzz 6a ripa6 kat malyk det se nasira6e aide aide
[00:16:38] Bumblebee says: i v nasiraneto ima drama
[00:16:53] Bran!... says: ima - kafqva
[00:16:59] Bran!... says: i ot dale4 se use6ta
[00:17:01] Bumblebee says: ama e drama
[00:17:15] Bumblebee says: i donatelo e ima kafqv period
[00:17:19] Bumblebee says: ako ne si 4uval

Last glory

Пуснете това (една от двете), докато четете:

Опитвам се да мисля. Опитвам се да съчиня промисъл в съзнанието си, карайки всичко в мен да блесне, отхвърляйки признаците на реалност. Опитвам се да разсъждавам извън призмата на идеалистичност, обладала ме в дантелена премяна. И не чувствам болка, когато съществото ми се тресе, влачейки съркофага си от миг на следващ. Не чувам думите на преминаващите сенки. Очи, изпразнени в наличност. Очи, оставени така, както са намерени в олекотената си версия. И полъх на самота. Обитаващ ареала ми, гледайки ме, разпитвайки ме, докосвайки ме нежно по протритото чело и засъхналата съсирила се кръв около врата. Не виждам лъча светлина. Проблесна и се скри иззад странно разноцветните облаци. А планината потъна в мъглата на залеза. Опитвам се да съзра къде си. Всичко се губи в сянка. И потъвам. Вдишвам сякаш за последно. Броя до четири. Ариите на нощните стражи стават все по-осезаеми. Мисли. Такт след такт. Самотно дърво се извисява над покривите на далечните къщи, поклащайки се, блъскано от ветровете. Птица изкряска и изчезва зад студенината на панелените стени. Проба за тишина и буря от цветове на хоризонта. Взрив. Светкавица. ПОследни слова. Утеха в собствена прегрътка, свил се в ъгъла. Стискащ очи, вцепенени напред. Такт. Удар. Сила. Сърцето не слуша. Такт. Тишина..

Hurt - Rapture

Радост

Толкова е приятно. Питаш ме дали зениците ти са широки и ти отговарям – да. Казваш, че това е знак за щастие. И се радваш, сякаш не усещаш щастието в себе си, за да ме питаш. А така силно ме притискаш до себе си. Дъждът пада, забавен от преминаващото време. Капките се изтъркуляват от небосвода, стигайки до косите ни, но притиснатите ни гърди, до устните вкопчели се едни в други. И колко много аз съм щастлив. Аз, този, който до вчера смяташе, че живее само, когато го боли. Този, който стоеше сам в мрака, гледайки околните, преминаващи от миг в миг, недокосвани от време, от тъга, от лудост. Привиждат ми се силуети обикалящи ни. Тъмни, оставащи следи изпод дъжда. Гледат ме. Усмихнат, загледан в теб. Говориш ми, но не чувам, слушайки започваща им песен. Светлините на колите, спиращи или забързани, блесват в очите ми, замъглявайки и зрението ми. Усмихвам ти се и чакам. Стискам те още по-силно, усещайки диханието ти. Ръцете ми се плъзгат по гърба ти, карайки те да потрепваш. Не усещаме дъжда, нито студа, а само нас самите..и те пускам. Падам назад, огрян от светлините на трамвая. Пробляскване от кабелите, стъргане на метален диск в метален диск. Всичко става толкова бавно. Отдалечавам се, загледан в лицето ти, докато мракът не настъпва. Не чувам викове. Не чувам нищо. Толкова е спокойно...
(не стана, както исках)

Не Знам

(приказка от Деветте кръга на Ада)
Имало едно време едно момче. То било добро, мило, наивно и глуповато, макар мъдростта и акъла му да се славели в селото на северния край на царството така, както се славело величието на царя насред дворяните му. Обаче то било самотно, толкова много, че животът му протичал в мисли. Не говорел често по същата причина. Мълчал и се усмихвал на всичко, ‘що го заобикаляло. Един ден то просто умряло.. и се възнесло на небето, където Отецът му казал, че бил заслужил място сред близките му. Но то отказало. Поискало да се върне на земята, за да почувства онова, което никога не бил усещал. Изпълнил молбата му Отецът и го пратил на Земята, но с едно условие. Не успеели да намери това, което търси, Блестящият ангел щял да го вземе и никога повече ни небесата ще види, ни звездите, които така обичал, ни Земята и нейните благини. Съгласил се без да помисли дори, защото вярвал, че има кой да го заобича, да иска да го прегърне и никога да не пусне. Живял дълго, предълго за човешки години. Не се променял, само минавал от място на място, за да не се усъмнят в странната му младост. Но с времето се отчайвал все повече. Не веднъж Блестящият ангел идвал при него със заканата да го отведе, но си тръгвал сломен. Думите на момчето сломявали дори непоколебимия ангел, но нито едно човешко съзнание. Закърнелите му криле, които бил отрязал при завръщането си, го болели с цялата си жестокост. Често сънувал как разкъсват кожата му, поливайки го в море от кръв, разпервайки се за ново начало и край на пътя му. Но успявал да ги одържи, с последни мъки. Тялото му се изтощавало от цялата тази пролята енергия, свличайки го на земята, изкарвайки целия му дъх. Но един ден, когато си поемал първи дъх след много дълга борба, той отворил очи и видял Нея напред. По-скоро тя случайно се спряло до него, запитвайки го „кой е” и „дали не е той”. Чедо на мрака била, но духът и греел по-силно от Слънцето, а очите и говорели за хиляди години история на чистота и невинност, сякаш се бе родила вчера. Изправил се той, обиквайки я от същия този миг. Видения за щастие и радост изпълнили душата му, пронизвайки го в гърдите, но не от болка, а от обещания и клетви. И започнал от този ден да сънува, задето никога до сега не бил сънувал. Единствено три кошмара били се промъкнали в умът му, някога преди времето да обърне хода си и да се завлачи към началото си. И й казал „здравей” и й казал, че я обича.. и тя почувствала същото в същия миг, притваряйки очи към самодивата си украска. Хванал я за ръка и я повел през планини и реки, стигнали до морето и се спуснали по брега му на юг, търсейки подслона на ноща и приятелството на звездите. И докато спали на камъните покрай ударите на нощния прилив, желанието и свободолюбието на самодивата я повели настрана и тя изчезнала. Слънцето го събудило. Почувствал се отново сам, без грам сила в себе си. Болката от крилата го ударила в миг. Раните по гърба се подули, раменете се извили, пръскайки кожата назад, разкривайки огромните бели, сега попили аления цвят, криле. Болката разкъсала раните по лицето му, режейки го във виковете на хиляди умиращи. Блестящият ангел стоял до него, приклекнал, наблюдавайки със задоволство, полудяващото дете. Коленето му се донабили в камъка, разкървавайки допълнително. Дрехите се пръснали, под напора на крилете, опъвайки се все по-настрани. И паднал! Безжизненото му тяло пропаднало от камъка, надолу към вълните и образувалата се пяна.. Тялото му го поели русалките и сирените, обгръщайки го силно, поемайки към дълбините. Блестящият ангел следял погребението от камъните, непомръдвайки дори за миг. Изправил крилете си и извикал високо, пробуждайки силите на Земята. Вълните се заудряли в скалите, ветровете забушували, земята се разцепила в малко процепи, а небето почерняло, както досега било чисто без нито едно облаче. И изчезнал..
(недовършен)

Отчужден

В момента съм психически нестабилен и не мога да пиша!

Fragile Memories - part II

[Слушайте песента, докато четете]
.. Някой си тананикаше. Тя трудно отвори очи, болейки я цялото тяло. всичко бе замръзнало. габчу скимтеше, притиснат до телцето й, поставило лапичка над очите си. клоните бяха се ошарели с изникнали израстаци изпод снега, придавайки им заплашителен и мрачен вид. небето вече се бе захлупило, оставайки лека сивота в ореолите на короните.
тя се обърна и го видя. голямата монашка роба го закриваше целия. свит в себе си, треперейки, подавайки си малка част от лицето навън, тананикайки, за да не замръзне и устата му.
тя пристъпи на коляно и в този миг той повдигна глава, разкривайки обезобраеното си лице. за миг, докато не се скри зад дървото, както правят малките горски бозайници досущ. пристъпи още една крачка, изправи се и надникна иззад дървото. не помръдваше, държеше главата си помежду ръцете, сякаш се мъчеше да се скрие сам. приклекна до него, наведе глава, за да види лицето му. страх и сълзи. опита се да я сплаши с назъвена физиономия и странно тихо изсъскване, но сам се спря и сведе още повече глава, тъй че да не може да го види.
взе ръката му и се изправи. не бе по-висока от метър, а щом той се изправи се видя колко по-мъничка е от него, задето той бе висок и снажен, макар главата му да бе сведена, сякаш бе гърбав. поведе го напред. габчу, до сега гледаше всичко отстрани, уплашено, свито в едни пожалени шубраци, сега скочи и ги последва завирайки се измежду краката й. робата му се влачеше, разкривайки малко босите нозе, изкачащи изпод нея...

Fragile Memories - part I

(това ми е първия разказ от солидно количество време. пускам го без редакция и.т.н... така че , моля, по-леко с критиката..целта на всичко това е последователна поредица, не знам от колко части, всеки ден. ако съм успял, ехххх, блазе ми ... :Ь също има и по-важна причина. ама не я знаем много хора)

Гледката не бе позната. Малките, гонещи се, снежинки падаха една след друга по външния прозорец, оставайки следите си за миг и забегващи в небитието ака бързо, че тя не можеше вече д ги следи. Беше се спряла в единия край на прозореца, облегната на стената и клекнала в мекотата на възглавницата си. Плавната сутришна светлина, минаваща покрай стената, сега бе разсеяна от купчината облаци, превръщащи целия ден в мъгляво поле. Габчу си играеше в краката й, облизвайки голите й нозе, мъчейки се вече по всевъзможни начини да й привлече вниманието. Ала тя продължаваше с широка усмивка да следи падащите една по една снежинки.
Вихрушката отвън се засилваше, карайки снегът да образува странни форми, в полета си надолу.Старец с дълга, пре-дълга тояга премина, спирайки се за миг, поглеждайки изпод вежди иззад рамо към нея и изчезна. Няколко птици прелетяха от горния клон на едното дърво в края на близката горичка до най-долното на съседното, скривайки се в натрупалите се преспи. Огромен бял жребец, ритайки с предните си крака във въздуха и размахвайки гривата си, подскачаща от едната страна към другата. Завъртя се и ритна в галоп към горичката, пронизвайки се измежду дърветата.
Габчу скочи от леглото и силно ревна към вратата. Тя не знаеше какво прави малкото й кученце. А то продължаваше да драска по дъските, дерейки гласа си. слезе от кревата, взе си палтото, навличайки го мигновенно, и разтвори вратата. Снегът проникна навътре като корабокруширали моряци на остров, окупирайки цялата стая.
Следите оставаха за част от секундата и други снежинки заемаха местата на старите. Вървеше все така боса напред към горичката, където Габчу още щом отвори вратата избяга. викаше макар и тихо, оглеждайки се към всички страни, където можеше да се крие малкото животинче.
Вихрушката спря и започна почти веднага, услилвайки моща си. Тя падна с отворени очи нагоре. снегът се вихреше още по-бързо и сложно, заплиайки странни танци, закривайки клоните, дърветата, небето стана сивкаво, прескачащо от дърво на дърво..затвори очи.

New Beginning...

Време е да започна да пиша пак, че до сега пишех само задачи по Драматургия...