Psycho

[This is me]

MARS

Хубаво филмче!

Utada Hikaru - Deep River Poem and Video with subs

Винаги съм харесвал източно-азиатското кино..много подобно на моите представи за филми са! Уел Дан!

Mars

[alan kuo - ling (zero)] YES!

Проба за ораторство - Първа част!

[Та първо да си кажа, че всеки със слабо сърце НЕ БИВА ДА ЧЕТЕ ТОВА. Второ - такива ми бяха есетта по Литература след 5-6 клас, та не очаквайте много изненади.. но как сюрпрезирах даскалките, всяка година ги сменяха ;-( Трето - енджой, всяко мнение е добре дошло... всяко контра - още повече (сорръ за некултурното ми поведение :-)]
01.52 17.07.2006 ('чи щи ибъ датата)
Пука ли ви какво сме сега - имам в напредвид дата, час, минута... миг? Какво става около вас, в съседите, пред блока или на майната си в далечината, където Осама се крие, Буш си играе с оназ си работа, чудейки се какво да направи с останалите си 2год. като президент или пък... Нима истината е някъде там? Бас държа, че не... и особено вие 'що четет това, мили ми българчета. Една част се наслаждават на приказния живот, даряван им от XXL/TV 1000 или каквито и да и са там сеганите канали. Друга още по-забавно са се напафили/направили/напили/на... и се чудят как да изреват "Копелееееееее, виж ме колко съм злеееееее" (разбира се, на много по-завален език). А трета - спят. Благословени да сте, братя и сестри. Та ви питам - къде сме ние? Българите? 'Що за хора, сме по дяволите.. нима дори вече не сме хомо-сапиенс, амиии... ъммм... хомо бибенди (б.а. - човек пияница - благодаря на wH1spEr за помоща в латинския език) Знаете ли и какво разбрах напоследък - тук, в нашата мила родина НЯМА НИЩО ИСТИНСКО. Колкото и да се мислим за нещо, да се правим на нещо си оставаме плагиати и мечтатели. Душите ни са се изпразнели преди векове, когато турчулята още са ни го набивали изотзаде, задето сме им дали първоначално, ама мани - това е друга дългаааа история, нали така, господа и госпожи, незнайни... Вярвайте си, че сте постигнали нещо... Да, можете. АМА НЕ ТУК! Отидете някъде другаде и повярвайте ми - ще разберете. В България нито кино има, нито публикация, нито пазар, нито музика... Ваща мама, само шурбаджанащина има! Деградирахмеееееее! И няма връщане назад. Само задгранично спасение за тези, които още имат шанс... милички. Уповавайте се на себе си! Аз ще се боря тук обаче, докато умра... или се намери някоя, заради която да напусна, да си идем в Италия например и животец... ;-) Лав я!

OMFG

[SlipKnoT - Before I Forget] .. ако изключим "I Am Hated", може да се каже "ОМФГ" отново ;-)

See this...

Амииии...

Клип за пример...

.. от гледна точка на режисьор-фотограф-актьор...и.т.н... :) Песента също е красива, начинът, по който са смесили всичко е страхотно замислен и още по-добре изпълнен. Само аплодисменти за виновните...
[Anna Tatangelo - Quando Due Si Lasciano]

За Ани...

[Anna Tatangelo - Essere Una Donna]... или по-просто казано "Жена съм". За едно много мило момиче, което май никак не е малко... ;-) Поне отвътре :Ь

A Question!...

Do we really supose to smile when we see the "Smile Sign"..?
[Max Pezzali - Me la caverò]

Ехх... за специална приятелка - Щурец и половина... ;-)

[Giuseppe Povia - Il bambini fanno ooh!]
Quando i bambini fanno oh
c'è un topolino
mentre i bambini fanno oh
c'è un cagnolino
se c'è una cosa che ora sò
ma che mai più io rivedrò
è un lupo nero che da un bacino
a un agnellino
Tutti i bambini fanno oh
dammi la mano perchè mi lasci solo
sai che da soli non si può
senza qualcuno, nessuno può diventare un uomo
per una bambola o un robot bot bot
magari litigano un pò
ma col ditino ad alta voce
almeno loro, eh, fanno la pace
così ogni cosa nuova è una sorpresa
proprio quando piove
i bambini fanno oh guarda la pioggia
Quando i bambini fanno oh
che meraviglia, che meraviglia
ma che scemo vedi però però
e mi vergogno un pò
perchè non sò più fare oooooooh
e fare tutto come mi piglia
perchè i bambini non hanno peli
ne sulla pancia,ne sulla lingua

I bambini
sono molto indiscreti, ma hanno tanti segreti
come i poeti
i bambini volan la fantasia e anche qualche bugia
o mamma mia...bada
ma ogni cosa è chiara e trasparente
che quando un grande piange
i bambini fanno oh
ti sei fatto la bua è colpa tua
Quando i bambini fanno oh
che meraviglia, che meraviglia
ma che scemo vedi però però
e mi vergogno un pò
perchè non sò più fare oh
non sò più andare sull'altalena
di un fil di lana non sò più fare una collana

lalalalalalala

Fin che i cretini fanno
Fin che i cretini fanno
Fin che i cretini fanno BOH
tutto resta uguale
Ma se i bambini fanno ohh
basta la vocale
io mi vergogno un pò
invece i grandi fanno NO
io chiedo asilo, io chiedo asilo
come i leoni io voglio andare a gattoni ..
e ognuno è perfetto
uguale il colore
evviva i pazzi che hanno capito cos'é l'amore
è tutto un fumetto di strane parole
che io non ho letto
voglio tornare a fare oh
voglio tornare a fare oh
perchè i bambini non hanno peli
ne sulla pancia ne sulla lingua..
[превод довечера, нали]

Semplicemente

Matteo & Thomas, solo voglio paralre che' voi siete... Vai con la buona lavora e... ;-)
[Zero Assoluto - Semplicemente]

Шмуторок да си - е това ще да те краси ;-)

[CapaRezza - La mia parte intollerante] Много му се кефа на пича, защо ли ми напоня на мен от миналата година с тази брада и коса и... :-) и.т.н...

Нещо старо...

Нещо наистина старо...

The Gods Must Be Crazy

Just like me!

July Morning

Нима има смисъл..? Гледаш навън през изгнилите вече от години прозорци все едно съзираш за прът път лъчите на изгряващото Слънце. Нищо не е останало от миналото. Хората, променени в себе си съществуват по приумицата на нечий болен мозък, тласкащ ги към роботизиране. Звездите не се показват нощем, заменени от огромни светлинни надписи, показващи ти пътя към Небесната благодат. Останала е единствено зелената луна, смалена от годините опити върху нея, накарали я да се отдръпва в чакане, трепнеща за мига, в който ще се освободи от оковите на майката-поробителка. А ти... нима имаш смисъл?
Височината не ти се струва голяма. Дори нещо повече - някой, незнайно как и за теб, те накара да повярваш, че можеш да летиш. Или беше ти този някой!? Та сега стоиш на прага...загледан напред, без страх и умора в старите закърнели крила. Единствено желание да стигнеш миналото, някъде там скрило се от безполезни човешки мисли, крещейки в болка и ярост!...
Замахваш с окървавените си крила - веднъж, дваж - можеш ли да повториш... Вятърът профучава покрай оголините ти нозе, разтърсвайки ги в бесен танц, карайки цялото ти тяло да се страхува от неизбежната съдба. Но летиш, неизвестно накъде, ала не те и инетерсува. Старата черупка-дом е оставена назад и скоро ще бъде навярно забравена, както са я забравяли хляди преди теб. Странен е светът оттук - виждаш облачета, червени, сини, жълти, прогнили от времето, но все пак красиви. И дъждът, събрал се в цялата си алена красота, отърсвайки се от времето, което му остава да се излее над минаващите долу същества. Единствено странното петно, наподобяващо теб, лежащо далеко надолу разваляше приказността на момента... Нима обаче има смисъл?

V.A.S.T. - Touched

..:: One of the greatest songs ever ::..

Раждане...

Гледаш света през мъничка ключалка на врата, затворена преди много време. Сънищата, колко и рядко да успяват да се преборят с кошмарите, ти се струват реални, по-реални и от тъмнината на шест стени, обляни единствено в мисли и слепота. Песни на тъга изпълват съзнанието ти във всеки един миг на успокоение, бягайки от страха. Предала ли си се? Чувстваш ли болката на огорченото минало и несъществуващото бъдеще. Крещиш ли? Защо..? Нима вярваш, че има смисъл във всичко, което правиш, че можеш да се пребориш с огъня, бушуващ навред около теб? Искаш да летиш, отвъд този затвор, да видиш сънищата такива, каквито трябва да бъдат. Искаш...
Лежиш сама. Борейки се! С мен, с теб, с нас... с всичко и всички! Примирена, но чакаща. Не търсиш вече изход, който така и несъществува...
* * *
Виждаш ли ме? Стоя до теб, притворил очи за последно. Дишам бавно едва-едва, трепнейки в твоето присъствие. Ти не си сама. Спи! Сънувай утрото и утрешните дни, задето бъдещето се пробуди, а Слънцето изгря с нова песен и ритъм. Недей се плаши, ако те вдигна. Недей се буди още, за да видиш с първото отваряне на очите си зеленината на полята, синевата, да усетиш мириса на пролетта... Недей се страхува. Аз ще те пазя, докато силите ми останат назад в спомени. Ала съм силен... недей се срамува от себе си, някога и аз политнах за пръв път, чудейки се дали изобщо имам крила...

Imagine Me Without You

..:: Една нова мечта, ново начало... към нова пътека ::..

..:: See thru all ::.. [ Thanks for the inspiration ]

"Задушавам се от злобата и лицемерието на хората около мен...мразещи и презиращи всичко чуждо..Защо истинските не ги откривам вече.. нима ги няма!?.."

Стоиш насреща на презрението. Свят изпълнен с доскорошни приятели, обгряни от усмивки и светещи очи, начертани на прага на лъжата и лицемерието. Затваряш очи с надеждата за по-добро утро, опитвайки се да сънуваш далечна мелодия на приказка, разказваща за блясъка на мечтите. Не смееш да кажеш дори на себе си лека нощ, трепнейки в захлас по отминалите дни, отминалите проблеми...
И пак е ден! Слънцето изгрява, пременено в сивкавата си униформа на длъжностно лице. Отдавна не носи старата наслада дори на малките деца, играещи си долу в двора пред блока. А играят ли си все още така..? Или вече просто стоят, загледани нагоре, някъде към твоя прозорец... Облаците застават в мирни редици, обливайки поля и градове, еднакво силно, тържествувайки над собственото си величие.. и разрушение! Същите тълпи, блъскали се до вчера, продължават досадните си игри на ядове, събирайки гнева и яроста си в стъклени буркани, пукащи се от време на време, носейки разнообразие на собствениците си.. а и на околните. Гледаш ги така, както те никога не биха могли да те погледнат. А те те гледат! С ненавист и омраза, знаейки, че си различна. Опитват се да те променят, задето не си тяхна...а могат ли? Но няма значение, защото ти знаеш какво търсиш и го все напред и напред, оглеждайки се понякога около себе си, да не би да си изпуснала мига, разсеяна от виковете на тълпите. А те не ще спрат да викат, дори да си далеко.. чакайки мига, в който ще провъзгласиш възтържествуването си - възкачванетона трона като принцеса... Защото там - чакащ теб - е отговорът!