Thursday, June 15, 2006

15.06.2006 ~03:52 (+2 GMT)

Алоу... чувате ли гласа ми? Не знам какво ми става днес, а по принцип тези няколко дни. Бях напълно се променил, ала си дойдох и отново тези ужасни мисли в главата ми. И този трепет на сърцето, приближавайки до онова така "странно-объркващо-срамежливо" (хаха) момиче. Ах, как само трепти това сърце...! И някак мисля, мисля все едно ги е нямало теази два месеца. Времетъо бе спряло. Слънцето изгряваше всеки ден да повтори еднаквата си пътека, връщайки се вечер отново на стартова позиция, казвайки си "няма да дойде утре". А не, благодаря ви много. Дайте сила на инвалида и подновете страданията му, за да почувства живота в изгнилата си плът, в атрофиралите си мускули и разрушени кости. А да боли... че какво е болката освен относителност във времето. Е=мс(на квадрат), променяме диференцията, отнасяме към настоящето, заменяме корените, пренасяме действието, получаваме Е=gm(на квадрат) или сиреч казано... времето, за което ще преминете разстоянието от етажа, на който се намирате, до мястото, където ще се разпльокате.
Ай как съм уморен, а тепърва трябва да се стягам, да местя лодки, да подновявам срещи... Да стегна ума си и това КАКВО ИСКАМ! И колко всъщност неща искам и дали трябва да ги степенувам. Дали? А и от коя гледна точка да ги погледна... на егоиста, на аутроиста, на наивника, на глупака, на кучето на Павлов?...
Що е любов и има ли почва у нас?
Или просто сме си българи и давайте да си приказваме само за: "плюскане и ебане", а от време на време и за Сране! А тези италианци (как само ги мразят българите за това, чак им се подиграват) знаят само: "Soldi, mangia, amore" Трябва ли му друго на човек и дали това е правилната гледна точка...? Или да му мислим за ебането - наред, каквото падне, без да се подбира? Може ли да ме извините, ще отида да повърна след като си представих тази перспектива... (след 5минути) и до какво стигаме накрая?! Има ли почва за "Il Amore" в мизерна България? Има, и то доста плодородна, но за съжаление незасята и незнанието как да се отглежда води до дефектен продукт, наречен - гаджелък!

3 comments:

Anonymous said...

Не знаех, че любов е мъжки род в италиански. А понеже в България е женски, може би затова толкова я под-"играват". Ми има любов, обаче не е на мода изглежда, а българина гледа да е моден човек... Ха - Ха - да ни имам и разбиранията (това междудругото не е лош повод за филм).
Добре заварил и завърнал се в голямото село. As for love, se provi ardentemente a cercare l'amore, probabilmente sarai ucciso d`amore :)
P.S. Егати смесицата от езици стана :D

Anonymous said...

wH1spEr: Тва горе съм аз, не знам що не излезе името :/

Bran said...

Наистина стана смесица :)