Не искаше да заспива. Гледаше я все така усмихната, макар и заспала, а всяка нейна усмивка бе така красива, че клепачите го слушаха послушно без нито един тон на протест. Дори устните горяха от всеки допир с кожата й, лудешки развълнувани. Знаеше, че сега тя е някъде далече в нейните земи на сънища, радвайки се на всичко прекрасно, което й бе пратил той преди да заспи. Притискаше тялото си близко до нея, гушкай я силно, чакайки всеки удар на сърцето й, споделяйки го между двамата. Всеки дъх...
Първите лъчи се спуснаха над кичур от косата й, придавайки му странно златеникаво на фона на тъмните си събратя. Бавно светлата четка се спускаше, огрявайки постепенно кожата, клепачите на двте очи, които побърза да целуне, устните, които се червенееха от развилнялата се в тях кръв...
Отвори очи, усмихвайки се по същия начин, по който някога я бяха карали да го прави дори в тъга. Слънцето я заслепи за миг, оставяйки й малко време, за да се обърне и стане, търсейки почти мигновенно чехлите под леглото...
Стоеше отстрани, загледан и усмихнат. Радваше й се. Бе се превърнала наистина в приказка или може би наистина, тя бе магия. Искаше му се да я заговори, но винаги всичко се превръщаше в шепот на вятър, който тя долавяше с присъщата й нежност и доброта.
...Сега вече трябваше да я остави, поглеждайки през прозореца, където птиците летяха право срещу слънцето, чакащи го да се присъедини.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment