Fragile

(нередактиран вариант)
Вървиш. Бавно стъпваш по отдавна занемарени пътеки, закачайки тръните на протегнали се храсти, настанили се недостойно и ненахално точно пред теб. Слънцето ти липсва. Някога внимаваше да не го разгневиш..Сега ти се иска да бе! Поне смисъл да има, когато те изостави иззад клоните на черните гори, ограждащи те все по-безмилостно. И въпреки това не си сама! Звукът на тишината сега бе заменен от не по-малко значимата си посестрима - музика. Не знаеш от къде идва, но вървиш към нея.. все така бавна, мелодична, едва не приспивна. Заглеждаш се в клоните с надеждата за живот. Единствено вятърът побутва стъблата до там, че се натрупва очакване. Мисъл... и бяг иззад - идващ. Тих! Страх! Бягаш, неспирайки дори за дъх. Нямаш сили, изтръгвайки жизнеността си от прекалено надълбоко, викайки в безмълвие. Връхлитат те спомени, болка, самота..унищожителна фантазия на неспиращи мигове светлина. Няма път вече. Процепи измежду по-черни и от смъртта дървета. Звукът се засилва. Идва! Близо! Светлина.. пропаст.. Спираш на края на гората пред дълбока пропаст, камениста, празна.. Вик! Момичешки... Оплаха.. Болка.. Близо! Храстите се разтварят, погълнати от ужасяваща приливна вълна на енергия. И ето те там. Съглеждаш се изправена на ръба, втренчена в Себе си, в дивашка лудост. Музиката я няма- просто загробващият шепот на затихващия ветрец. И смразяващия костите вик на политащото момиче...