Цвете

Така ми се иска и аз да бъдя цвете... Да се разждам и умирам, когато ми е определно... Да не усещам болка... Да не чувствам... А да нося радост... Да ме откъсне някой, влюбен... И да ме подари на своята любов... Тогава щях да се зарадвам... дори това да означава да умра по-рано... аз щях да се радвам... просто съм дал и аз малко радост у някого.... видял съм неговата усмивка... усетил съм топлината на сърцето му.... а това не се забравя, нали... ще имам и аз спомен... и навярно когато пак се родя... аз ще искам отново да ме осткъсне, влюбен... да ме подари... да усетя топлината.... да видя усмивката.... да бъда и аз поне малко щастлив... не бих искал повече... и не вярвам да има повече... та може ли да има по-голямо щастие от това, което ти дават усмивките, породени от теб.... ако бях цвете щях да живея така... но аз не съм... и пак живея така.... няма значение какво съм искал или желал... просто знам.... каквото и да си поискаш то може и да дойде, може и после да ти избяга.... а може и въобще да не дойде.... тогава какво ти пречи да помогнеш на другите, за тях да дойде... а за теб... ами надеждата че някога и ти ще влезеш в нечии ум.. че някой ще те обикне... че някой ще мисли за теб... и ще ти иска само доброто.... а и да не стане така.... да останеш забравен завинаги.... от всекиго... нали си дарил поне една усмивка... тогава ти приятелю си блажен... един от малкото....