Кой съм аз...? (Чужд)

Гледаш ме с презрение. Вече съм ти чужд. Да те мразя ли? Обичах ли те? Обичам те! Трия сълзите си с нож в ръка, окървъвяван не веднъж. Задушавам се от собствената си нищета и просмукани сълзи, вграбчили се в гърлото ми като за спасителен пояс, трупащи се в купчина, наподобяваща Смърт. Гледаш ме, безчувствена, сама, една. Гледаш ме мен, единствен, забравен, отдаден - бездушевен. Малките бели облаци, доскоро гонени от властолюбивото Слънце, сега закриваха небосвода, тъмнеейки в мига на всичката си красота, проливайки не сълзи от тъга, а проклинайки света, заливащи го в порой, убивайки всяко начало и слагайки всеки край. Гледаш ме, светлеейки. За последно? Откриваш ми врата, затваряш ми едничкия прозорец назад. Кажи, протягайки ръка, спасение ли е това или ме чакаш пак Аз да те спася. Желание или копнеж, молитва или прошка. Обичаше ме? Обичаш ли ме? Хвърляш стрелите си със спотаен поглед и прикрити устни. Убиваш ли? Или ме приспиваш за сетен сън, несподелен, незапомнен, небивал и небиващ, не ще бъдещ. Отиваш си. За последно? Убиваш ли? Убиваш ме!...