Ръцете ми треперят. Дали чувствам нещо наистина вече или всичко е просто мигове преди да се свърши. Толкова съм отслабнал, пръстите ми вече са оголение кокали, обвити в изсъхнала кожа, скърцащи над изтърваната писалка. Не знам ще пиша ли отново, поне такъв какъвто съм сега. Тази сила все повече наделява над мен, тикайки ме в горещите пламъци на гнева. Дори сега до усещам да се надига в мен, крещейки в ярост и болка. Или може би то(й) самия е болката, пристигаща с всяко поемане на дъх.
Заражда се като семе, породено от свирепите нощни ветрове, долитащи от далечните северни земи. Там, където Слънцето не пробива тъмните облаци на вечните вулкани, а снегът господства, откакто човек е стъпил на тази земя. Заражда се и като такова расте бързо и свирепо, убивайки всичко около себе си.
"Гледай..."
Говори ми. Треса глава. Опитвам се да го махна, да го накарам да изчезне. Да премахна всяка една от тези ужасни картини от лицето ми, от съзнанието ми, от...
"Отвори очи..."
Не мога. Истина ли е всичко вече или просто поредната илюзия, замаглявайки погледа ми към реалността. Дошла ли е развръзката на обърканото ми съществувание....
No comments:
Post a Comment