Липсваш ми...

Мъча се да забравя. Мъча се да намеря дори най-малкия недостатък в теб. Мъча се да разбера, да намеря начин да спра да те обичам. Дори не знам защо го правя. За да не боли толкова, когато не си до мен? Не... тогава? Дори не знам как се влюбих, за Бога! Та ти беше същото момиче с онази, за мен, срамежлива усмивка, с онези две очи, притискащи ме до стената, погледнейки ме, с онова лице, контрастиращо насред грозотата, с топлото сърце, описвайки го студено, сгряващо в студа ръката ми, протегната към теб. Ти си това момиче, което прегърна мен, незаслужелия. Ти си тази, обещала ми света, а не знаеше ли, че ти бе света насред всичките несгоди. Весела бе... Весела си... макар тъга да съсизарам. Ти бе щастието... Ти си щастието... ти искаш да си щастлива!