Сърчице

пиша пак. но не пиша, а започвам и не свършвам. трия пак. и отново започвам... мисля си за теб. как да те опиша. дали ти, мое мъничко, знаеш отговора на тоз въпрос... поема? а дали да не напиша поема. да изкажа чувствата си в лирика. Не. не ме бива в това... на мен ми дай да пиша и да не спра, но поема... тогава как. "Обичам те" - кажи как да го напиша. да ти разкажа приказка... за принц и принцеса... или за сиромахът и пепеляшка... принцове за нея няма. реалност е все пак това... или просто да оставя сърчицето ми да пише. да каже всичко.
"боли ли те, мъниче"
не отговаря!
"плачеш ли и ти, мъниче"
боли го - да. усещаш как се гърчи. крие се. не иска да покаже сълзите си дори.
"защо се криеш. ела. Аз ще те обичам. ела."
идва ли? вярва ли?
"ще те прегърна и няма да те пусна.ще те пазя. ела"
идва. вярва.
"ще те целуна за лека нощ. ще избърша сълзите ти. ще те милвам до край..ела"
дойде.
плаче.
боли.
"нали знаеш, че те обичам"
"посвири ми тази песен..."
"коя, мъниче?"
"онази песен. която ми пееше, когато пак бяхме сами. когато аз те държах в моите ръце. когато казвах ти "Обичам те""
и засвири.онази песен.бавна.тъжна.и запя.бавно и все по-тъжно.
сълзица падна от мъничето.една едничка достиганала земята.чиста.и сама.
"боли ли те, мъниче"
"боли, но ще мине."