If it's hurting you...

Колкото и да се взираше, чашата си стоеше все така празна. До нея други подобни й, се скатаваха от непохватните ръце на прилитащия барман, втренчил се в поредната русокоса посетителка, заливайки се от смях един през друг. Надеждата за още едно обаче изтрезня при наличието на празни джобове и окъпана в пяна сметка, а колкото и да не му се искаше да върви, знаеше, че нито може да продължи, нито да достигне до желания резултат. Вече няколко вечери се отбиваше ве тук и всяка си тръгваше едва леко замаян с още по-силно гърмящо име в главата си. И онова лице...
Навън всичко бе отново познато. Улицата се чернееше под премигващата светлина на стара лампа, а трабантът, като че ли стоеше до близката стена с единствена идея да я закрепи за по-дълго. Безумицата на цялата околия го караше да се чувства по-самотен дори, отколкото бе до преди минути в компанията на празните мечти. Някога закрепена табела, сега се поклащаше над процепа между два блока. Някога може би и там е светел нечии прозорец, сега всичко останало бяха купчината боклуци по земята и скитникът, спяш на противопожарната стълба, похъркващ безгрижно. Странно! Вратата в края на коридора, проскърцна, затвори я след себе си... Останали му бяха едно легло, прокъсано и проядено от години и един прозорец. Не гледаше нещо навън, просто съзрцаваше, не можеше да мечатае, а по-скоро спомените го връхлитаха като буря. Тя го прегърна. Гледа го така нежно с тези очи, молейки и той да я прегърне, а когато го стореше, се усмихваше, греейки със сила на безброй звезди. Не иска да я пуска, никога повече...но бе казал сбогом.
* * *
Погледът му сега бе напред. Олющената стена, дупката в замилката, образуваща странна фигура, стичащата се вода и бавно загасящата се тъмнина. Не можеше да отместо очи. Тялото му грациозно се виеше около нахлулия вятър, предвестник на едва доловимата все още буря. Ситни капки дъжд достигаха до стъклото, оставяйки следи на сълзи върху отдавна нарисувано женско лице. Но всичко затихна, оставяйки за миг само въжето да изпее траурната си песен, стискайки се за последно.