Fly Like An Eagle

Животът... Какво е това?
Още от преди много години познавах едно момче. Едно добро, невинно, скромно. От него се научих да не искам много от живота, просто защото не всичко ще ми бъде дадено, а разочарованието не е хубаво нещо. Та това момче веднъж ми разказа една история. Леко странна. Но всеки ден когато се събудя тя изниква в съзнанието ми. Точно тази история...
Някога, а може би и сега, на една земя живеели едни много странни птици. Орли, по-големи от всички останали с гордост и величие надарени. И за тях се носела една легенда. Като всички живи същества те умирали. Но не като други. Те избирали своята смърт.
Всеки наближаващ смърта орел излитал за последно. Тръгвал на запад и летял, летял над морето усещайки постепенно умората в тялото си. Никой не знаел какво ставало с тях после... Но се знае, че някаде на пътя имало голям остров, където всеки достигнал го, го чакало Огромна награда и блаженство сред всички живи твари.
Един ден се родил един от най-прекрасните орли сред тях. Орел, достоен за Крал на всичко и всички. Летял надалече. Носел мъдрост, неподобна за неговия род. И всички затъжили, когато дошъл и неговия ред. Защото губили най-добрият, част от всеки един от тях.
Понесал се и той над морската шир. Скоро не виждал вече дома си. Не виждал нищо познато, а само безкрайността на вечните сини вълни. Но и той започнал да се измаря. Крилата му не издържали под силните ветрове. Заискало му се да спре, да отпочине. Но нямало как... Виждал как пада в морето и загива, предавайки се... Не искал да е единствен умрял така... страхливо... Та продължавал, напред и все напред... Болка усещал, да... Нечувана... Сърцето му се забивало с всеки трепет в тялото, искайки да изкочи... Да се пръсне и всичко да спре. Да не умре страхливо, а предаден. Но не! Орелът се държал. Летял. Летял толкова надалеч, колкото нищо друго не би успяло. Летял по земи и светове, непознати на никого друг. Но и той не можел повече... Замахнал за последно и се оставил на ветровете. А те духали по-силно и още се засилили. Затворил очи и просто се опитвал да не усеща нищо. Тялото му се движело машинално. Някак си продължавал обаче...
Отвори очи. Отвори ги, защото отново усети мириса на трева, на земя. Лежеше изнемощял. А около него всички, тръгнали на същия път. И те му разказали всичко. Той бил стигнал, не се знаело как... Но стигнал. Не Бил Се Предал. Не Бил Се Оставил На Умората. Успял. Единствен. Всички други падали и умирали в безкрайното море. Защото то наистина било такова и само чист по дух можел да го прекоси. Не летейки, а издържайки на собствените си страхове. А той бил успял. И наистина му дали Огромна награда. Неуморимио крила и свободата да лети... да лети накъдето си пожелаел. Да стига до други светове... Да е Свободен. И той се зарадвал, че след това никой никога не го видял да каца. Само новопристигащите на Блажения остров разказвали, че срещали необичаен орел... Летял високо, силно и горд... По-красив от всичко... и всички...
Това ми разказа това момче... и как да не го помня... И искрено се надявам, че когато пое по своя път... То се е преборило със свойте страхове, а сега лети... Лети безспир... Усеща мириса на небето така близко... А така ми се искаше да го упознаете... Един ден, когато и вие поемите по този път.... Огледайте се.... Може и да видите някаде, някога... Едно момче... Лети... Усмихнато... защото се намира у дома си... там сред облаците... Под звездите... А те драги ми бяха неговите единствени приятели... Те го обичаха и той ги обичаше... както всичко останало...
Огледайте се...