Не знам...

Слушам си "Глава" на Графа и се питам разни неща. Обикновени, като че ли само. Слушам и Стинг и какво ли не още, а главата започва да ме боли, разкъсваща се в миг на болка...и съмнение. Има ли смисъл всичко това!? Гледам хората си мислят, че правят нещо. Живеят обикновено - учат(купонясват), после ще работят, после навярно семейство плюс деца, ако могат разбира се, после...Какво?! Умират!? Навярно - да. И наречете ме песимист, черноглед или каквото и да е, но какво оставят тези "хора" след себе си. Да, хора в кавички, защото за мен те са мъртви сами по себе си, заровени дълбоко долу по земята от самите тях, забравяйки за светлината горе, забравяйки за всичко, което Някога е било около тях. "Хора", предали се пред низостта и всичко не-свято. И какво...оставят? Нищо! Или ще кажете не съм прав. Остават деца, пари...материалните глупости, коиот някои ценят толкова много. Е, деца. "Деца", бъдещи "хора", защото са научени на същото от същите тези "хора". А другите, истинските души, тези, които се извисяват над този затворен кръг, защото казваха ми едно време, "за да излезеш от един затворен кръг, е нужно да с еиздигнеш над него". С тях какво става? Луди ли са, както ги нарират "хората"? Хора, които живеят не единствено за мига, а за безсмъртието... Хора, които правят всичко, макар често тайно, невидимо за никого друг, но наистина го правят. Хора, коиот не искат нищо в замяна..обричат се на гибел с надеждата за една мечта, за Един сън, за Един миг...
Наксоро майката на една "позната" ми каза, че трябва да работя, за да изкарам пари, за да имам семейсвто, за да мога да гледам добре в живота си, да имам апартамент на пъпа на София, да... Фак! Не искам. не искам и аз да умра така, забравен от света и всичко в него. Нима е нормално. Примитивния живот с цел изкарването си на прехраната и задоволяването с това! Самоубийство!!! Предпочитам живота в пустиня, на спокойствие с вода на 100км. от мен и живот на поне още толкова. Предпочитам го, пред този край за душата ми и пред това някога да имам деца и те да бъдат като мен. Още като малък си знаех, че имам ли семейсвто още от преди това те трябва да са осигурени, не като мен...Да са сигурни, та стане ли нещо с мен, да имат пак всичко. Сега не мисля за това. Сега мисля за мечтата си. За еднички филм, който ще ме изпълне с наслада и желание за вечен сън. Странно е може би, но Аз съм Аз. Романтик...изчезнал вид...не знам.